Защо се поставят градински джуджета

Вървите си по приятна тиха улица, в тих квартал и наблюдавате живописните градини по протежение на улицата. Изведнъж забелязвате малка, странна фигура, с ярка червена шапка и пухкава брада. Фигурката ви „наблюдава”, прикрита в храстите. Какво е това!? Това са, така наречените – градински джуджета.

От кога се поставят градински джуджета
Традицията да се поставят градински джуджета, наричани още гноми, е популярна по света още от началото на 19 век. Известни са много любопитни истории, свързани с тях. Има организации (например във Франция), чийто членове ги крадат от градините, за да ги освободят в природата. При други (в Исландия, например), цели инфраструктурни проекти се изменят, за да не минават улици, през населявани от гномите градини. Най-интересната е практиката, наречена „пътуващите джуджета”. Тя се заражда, след като откраднали на шега едно джудже от градината му. После го взели на пътешествие, като му правили снимки на различни места. Накрая го върнали на мястото му, заедно с направените снимки. По-късно, тази идея се превърнала в практика. Легендите за тях също са очарователни. При някои, джуджетата се крият в гората, като с тайнствена музика карали пътниците да заспят, за да им откраднат храната.

Европейските магьосници и други мистици, считат гномите за пазители на науката за изначалните елементи „Земя”, „Вода”, „Огън” и „Въздух”. Вярва се, че джуджетата са в състояние да се движат под земята толкова лесно, колкото ние ходим по нея. Ако, обаче, някой от тях остане над земята през деня, слънчевите лъчи го вкаменяват.

Казва се, че гномите имат магически сили да защитават или наказват хората. Те са пазители на тайни подземни богатства – особено златото.
Как се наричат градинските джуджета
Имената им се различават в различните части на Европа. В Швейцария и Франция ги наричат „barbegazi”, в Прусия „kaukis”, „leprechauns” и “clurichauns” в Ирландия, “Nisse” или “tomte” в Скандинавия, а в Исландия ги наричат „voettir”. В останалата част на света имат подобни измислени създания. Така например, в Япония магически същества като „bakemono”, “Yokai” и “tengu” са подобни на градинските джуджета. В приказките и други митологии, гномите често се бъркат с елфите, джуджета и таласъми.

Счита се, че името „Гном” идва от латинската дума „gnomus”, за която се смята, че може би идва от гръцката дума „gnosis”, която означава „знание” (т.е. на скрито съкровище), но е по-вероятно да се корени в думата „genomos”, което означава „земен обитател”.
Произход на съвременните градински гноми

Статуите на градинското джудже, както ги познаваме днес, са били създадени за първи път в средата на 1800 г. от Phillip Griebel, скулптор в Германия. Легендите за гноми са много разпространени в Германия. Тези първи градински гноми са отливани от глина, след което изсушавани, изпичани в пещ и накрая боядисвани. Градинските гноми стават много популярни и няколко фирми започват да ги произвеждат. Производството в Германия рязко спира през Втората световна война и днес почти всички производители на градинските джуджета, са основно в Китай и Полша. Но дори и днес, потомците на Phillip Griebel, продължават да произвеждат гноми в Германия, за да продължат традицията там.

Вашият коментар